Картините на Винсент Ван Гог са сред най-известните, копирани и значими картини в историята на западното изкуство.

       Ван Гог използва умело цветовете, нанася по иновативен начин боите по платното и възпроизвежда по невероятен начин формите и предметите. Той е сред първите пост-импресионисти.

Ранният живот на Винсент Ван Гог

       Той е роден на 30 март, 1853 г. в заможно семейство, в малко нидерландско селце близо до белгийската граница. Баща му е бил пастор, а майка му е била изключително властна, но обичаща. Ван Гог има още 4 братя и сестри.

       До смъртта си през 1890 г., когато е само на 37 години, Ван Гог създава над 2100 творби. Не е продал нито една картина, докато е бил жив. Той е самоук художник и е започнал да рисува чак на 27 години.

       За живота на Винсент знаем от 820-те писма, които той е написал на по-малкия си брат Тео, който го е подкрепял финансово и емоционално.

       Винсент е бил много упорито дете, обичал е цветята и животните. Не е проявявал влечение към рисуването, но на 16 години е изпратен да работи в художествена галерия в Хага. През 1873 г. е повишен и заминава да работи в Лондон. След това заминава да работи за същата галерия, но в Париж. Ван Гог бил в търсене на подходяща професия. Обичал да рисува и често изпращал рисунките си в писмата до брат си Тео. Бил учител в Лондон, проповедник.

Началото на творчеството на Винсент Ван Гог

       Но това не било неговото призвание. Най-накрая на 27 години, Винсент започнал да взима уроци по рисуване. Антон Мауве, от училището в Хага, бил сред първите учители по рисуване и вдъхновители на Ван Гог. Но по същото време Ван Гог се запознава с проститутката Сиен, която е бременна и има и още едно малко дете, прибира я в дома си и се грижи за нея, а тя му позира. Това не се одобрява от семейството му и брат му Тео спира да му помага финансово. Винсент е принуден да напусне Сиен и да се прибере при семейството си в Нидерландия.

       Това е период на много тъмни и тъжни рисунки изобразяващи бедни и отрудени селяни. Тогава създава известната си картина “The Potato Eaters” – “Ядящите картофи”. Баща му умира и Ван Гог заминава за Антверпен през 1885 г. Там се запалва по японското изкуство. Записва се в Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, но не е особено впечатлен от обучението.

       През февруари, 1886 г., Винсент заминава за Париж. Там настъпват сериозни промени в стила на рисуване на Ван Гог. Брат му Тео работи там като управител на художествена галерия Монтмарт, която била център на импресионистите. Винсент се премества в малкия апартамент на Тео и отново започва уроци по рисуване. Създава хубави отношения и с други художници, с които обменя опит.

       Ван Гог започва да рисува цветя във вази поради липсата на пари за модели, но и вдъхновен от провансалския художник Адолф Монтичели. Цветовете на картините му стават по-ярки. Той излага картините си в едно парижко кафене, собственост на тогавашната му любовница Агостина Сегатори, но без успех.

Творбите му по време на импресионизма

       По това време започва импресионистичното течение и Винсент е привлечен от творбите на Дега и Моне. Ван Гог започва да твори заедно с Емиле Бернард и се запознава с Пол Синак, който повлиява на Винсент със своя ярък рисунък с точки. По това време Ван Гог рисува и портрети. Но неприветливото време на Париж изпраща Винсент в южните части на Франция. Той оставя като подарък своя собствен портрет на брат си Тео.

       Настанява се в малкото градче Арлес, където разполага със собствено голямо пространство за творене. Там рисува и своята спалня през 1888 г. Започва да рисува заобикалящата го природа и прави много красиви пейзажи.

       Ван Гог започва да рисува на газова лампа, за да предъздаде живота през нощта и създава много картини като “Night Cafe” – “Нощно кафене”, “Cafe Terrace at Night” – “Кафе-тераса през нощта”, “Starry Night Over the Rhone” – “Звездна нощ над река Рона”.

Символиката в творчеството на Ван Гог

Символизмът играе огромна роля в творчеството на Винсент Ван Гог и засилва емоционалната дълбочина на картините му. Той често използва природни елементи, за да предаде лични значения или да предизвика специфични чувства. Тези символи, дълбоко вкоренени в наблюденията му, заемат централно място в художествения му език.

Един от най-разпознаваемите символи в творчеството на Ван Гог е слънчогледът. За Ван Гог картината със слънчогледите и самите те представляват щастие и жизненост. Той ги рисува многократно, най-вече в серията си от натюрморти със слънчогледи, които днес са емблематични. Живите, вихрени форми на цветята отразяват надеждата и възхищението му от природата.

Винсент Ван Гог използва и кипариси като повтарящ се символ в творчеството си. Тези дървета често олицетворяват смъртта или вечността, като се появяват в картини като „Пшенично поле с кипариси“ и „Звездна нощ“. Тяхното драматично присъствие добавя интензивност към емоционалния пейзаж на композициите му.

Освен това Ван Гог използва пшенични полета, които носят символично значение. Пшеничните полета в по-късните му творби, като „Пшенично поле с врани“, често се свързват с цикъла на живота и смъртта. 

Разбира се, художникът е рисувал и други растения, което може да видим в творби като „Ваза с лилави ириси“ и „Бадемово дърво“. Тези природни елементи позволява на Ван Гог да изрази дълбоки лични емоции, отразявайки връзката му със заобикалящия го свят.

Писмата на Винсент ван Гог

Писмата на Винсент Ван Гог дават значителен поглед върху личния му живот, както и неговата кариера като художник. Повечето от тези писма са писани до брат му Тео, с когото той споделя близки отношения. Писмата разкриват мислите на Ван Гог за изкуството, живота и емоционалните му борби.

В тези писма Винсент Ван Гог обсъжда много подробно творческия си процес. Той често обяснява използването на цветовете, композицията и развиващата се техника. В кореспонденцията му се подчертава и влиянието на други художници върху творчеството му, като Рембранд и Миле.

Писмата разкриват и продължаващата борба на Ван Гог с психичното заболяване. Той често изразява чувства на самота, разочарование и отчаяние. Въпреки тези предизвикателства Ван Гог остава дълбоко отдаден на изкуството си, като често обсъжда решимостта си да се усъвършенства.

Писмата на Ван Гог са ценни не само за разбирането на творчеството му, но и заради емоционалната им дълбочина. Те предлагат рядък поглед към съзнанието му, което ги прави основен източник за историците на изкуството и биографите. Подробните разкази за творческия му процес и личните му борби обогатяват съвременната интерпретация на живота и творчеството на Винсент Ван Гог. Тези писма остават трайно свидетелство за неговата артистична визия и сложна личност.

Живота с Пол Гоген

       В своята жълта къща в Арлес, Ван Гог иска да създаде място за художници, в което да кани приятели. Първият художник, който Винсент кани е Пол Гоген. Вдъхновен от идването на Гоген, Ван Гог създава четири картини на слънчогледи за една седмица и украсява стените в спалнята на Гоген с тях.

       Гоген бил шокиран от хаоса, който заварва в дома на Ван Гог. Той се захваща с финансите и готвенето, а Винсент пазарува. Тяхното съжителство било много ползотворно и двамата творяли активно. Ван Гог създава картината с двата празни стола и започва да рисува по памет. По това време Ван Гог създава и два портрета на Джоузеф Роулин, с който обича да си прави компания в кръчмата и на жена му Августин Роулин. През декември 1888 г. Пол Гоген рисува как Ван Гог създава картината си “The sunflowers” – Слънчогледите”.

 

       Но една пиянска свада слага началото на края на добрите отношения между Ван Гог и Гоген. Винсент хвърля празна чаша по главата на Гоген, но той успява да се предпази. През същия месец Тео се сгодява и Винсент се страхува, че финансовата помощ на брат му ще спре. През нощта умопомрачения Ван Гог заплашва Гоген с нож преди да отреже собственото си ухо. Художникът прекарва две седмици в болница, през които Гоген окончателно го напуска. След прибирането си обратно в къщи, Ван Гог създава авто-портрета си с превързано ухо.

Наследството, оставено от Винсент Ван Гог

       Независимо от лошото стечение на обстоятелствата, започна един удивителен и производителен период в живота на Ван Гог. Но за съжаление следват отново тежки моменти – халюцинации, параноя, агресия и Винсент отново попада в болницата, после в психиатрична клиника, където създава и едни от последните си, знакови творби “Starry Night” – “Звездна нощ”, “A Wheat field, with Cypresses” – “Житно поле с кипариси”, “А landscape with olive trees” – “Пейзаж с маслинови дървета”, “Irises” – “Ириси”. Винсент създавал по 1 картина на всеки 2 дни. Но състоянието му продължавало да се влошава, един ден Ван Гог се опитал да се отрови като изпие боите си.

   

 

       Ван Гог слага край на живота си като се застрелва в стомаха на 27 юли, 1890 г. и умира в ръцете на брат си Тео. Той остава огромен отпечатък върху живота и творчеството на много художници и таланти по негово време. Винсент Ван Гог и неговите творби са вдъхновение за милиони хора в цял свят и след смъртта му!