Владимир Димитров – Майстора е роден в граничното кюстендилско село Фролош през 1882 г. Той е художника на българския бит и култура, който ни докосва до живота на обикновения българин след Освобождението. Животът му от дете е доста труден. Когато е едва 7 годишен, баща му бива ранен и остава инвалид, а дядо му, който е поп и помага финансово на семейството, умира. Родителите на Майстора едва успяват да се грижат за него и сестра му, затова Владимир Димитров успява да завърши едва втори клас.

Като тинейджър, Владимир Димитров работи като продавач на вестници, дърводелец, прислужник и бояджия. През  1899 г. започва работа като писар в Кюстендилския окръжен съд. С подкрепата на адвокатите от съда, през 1903 г., Майстора прави първата си изложба. Като резултат му възлагат да нарисува портрета на Гоце Делчев за панахидата в негова памет. Художникът успява да постъпи като ученик в Рисувалното училище в София. Един от неговите учители е извествият художник Иван Мърквичка.

През 1908 година в Кюстендил, в мизерия и самота, умира бащата на художника. В писмо до Владимир Димитров той пише, че какво го грее него това, че утре синът му ще стане професор, когато днес баща му умира от глад. Въпреки тежките думи на баща си, през 1910 г. творецът успява да завършви Рисувалното училище. След това започва работа като учител по краснопис и гимнастика в Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“ в Свищов. Там се запознава с поета и драматург Николай Лилиев, с който създават приятелство за цял живот. Майстора е освободен от военна служба, но се включва в Балканската война като военен художник и твори военни картини с графит, които разкриват емоциите и душевността на българските войници.

През 1921 г. Владимир Димитров губи най-любимия човек в живота си – неговата майка. През 1923 година прави изложба в Италия, където американският меценат Джон Крейн купува всичките му картини за 40 000 лирети и сключва с него четиригодишен договор, според който художникът ще твори за американеца и ще получава всеки месец 150 долара. Това е една не много изгодна сделка за Владимир Димитров – Майстора. По време на престоя на твореца в САЩ той коментира, че нищо не е успял да види от Америка, защото предимно е творил и добавя, че може би това е по-добре, защото американският начин на живот е доста далечен от българския дух и култура. Владимир Димитров – Майстора създава едни от най-значимите си творби – „Момиче от Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“ през 1924 г. в с. Дивля.

През 1928 г. Джон Крейн прекратява договора си с художника заради финансови затруднения и Майстора се установява в кюстендилското село Шишковци. По това време той пресъздава красотата, нежността и уникалността на българката, облечена в красива носия с шевици, рисува картини с трудолюбиви българи на полето и чрез творчеството си разкрива отношенията в българското семейство. Владимир Димитров рисува и красивата българската природа с много цвят и яркост – житни поля, макови полета, разцъфнали дървета. Периодът в село Шишковци е най-плодотворния за твореца. През 1950 г. получава званието “Народен художник” и е обявен за почетен гражданин на София. Умира през 1960 г. в София от рак, а тленните му останки са положени в с. Шишковци.