Перфектното тяло – какво е това, съществува ли въобще? Още от векове винаги сме се интересували от формата на тялото. Обществата отпреди хиляди години винаги са считали определена форма на тялото като най-желана, както за мъжете, така и за жените. Но тази форма на тялото не е с конкретен размер или стандарт, тя  се променя в съответствие с влиянията на всеки период от време. От древните гърци и римляни до Средновековието и Новото време, идеалната форма на тялото се е променила и се е променила до почти всички възможни измерения.

В палеолитни времена идеалът за женско тяло се е свързвал с по-закръглени форми. Това показват стенописи и археологически находки. Оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закръглена талия и добре оформени бедра – структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.

По времето на Античността пък жените, които са считани за привлекателни, са били тези с малък бюст, стройни крака и широки бедра. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа. Пример за идеал от античността е Нефертити – царица на Древен Египет от 14 век пр.н.е., съпруга на египетския фараон Аменхотеп. В превод името на Нефертити означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.

В Древна Гърция спортът е бил на почит, а гърците от класическата епоха (V-IV в. пр.Хр.) вярвали, че физическата форма (здравото тяло) и умствената яснота (здравият дух) са две страни на една и съща монета. За тях спортът е вървял редом със социалното положение.

Спортното обучение, което сега е просто хоби на много хора, се е смятало за наука, равнопоставена на математиката. Децата започвали да бъдат възпитани в спортните науки от ранна възраст още щом постъпят в „гимнастическо“ училище. Понятието “гимнастическо“ идва от “гимнос” – гол, човек без дрехи. В това училище младежите играели голи. Изучавали пет задължителни дисциплини: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск. Граждански права се получавали едва след завършване на въпросното гимнастическо училище.

През Средновековието жените са били подчинени на мъжете и обикновено техният образ не се е откроявал в обществото. Независимо от социалния статус, жените са били по-нискостоящи в йерархията от мъжете. Гримът е бил забранен, защото се е приемало, че с нанасянето му жените ще се приобщят към дявола. Идеалът за красота се е проявявал в млечнобялата кожа, свидетелство за нежност и чистота, както и дългата руса коса, символ на невинност и женственост. Мъжете са смятали спретнатите жени за силно привлекателни. Тялото не е влияело върху красотата, въпреки че голяма част от жените са били много слаби, с тънка талия и тесен ханш.

През Ренесанса силуетът на красавиците бил леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато. По време на Ренесанса се сформира и идеята за перфектни пропорции развита от Леонардо да Винчи.

Леонардо да Винчи и перфектните пропорции

Витрувианският човек е изображение на Леонардо, което показва комбинацията от математика и изкуство през Ренесанса и демонстрира дълбокото разбиране на Леонардо за пропорцията.

Според творецът ако мъж бъде поставен плоско по гръб, с изпънати ръце и крака и чифт компаси, центрирани в пъпа, пръстите на двете му ръце и крака ще докоснат обиколката на кръг, описан от него.

Също така ако измерим разстоянието от стъпалата на краката до горната част на главата и след това приложим тази мярка към изпънатите ръце, ще се установи, че широчината е същата като височината, както в случая с равни повърхности, които са идеално квадратни.

Според придружаващия текст на Леонардо, направен като изследване на пропорциите на мъжкото тяло то отговаря на следните размери:

• Човешкото тяло е така проектирано от природата, че лицето, от брадичката до върха на челото и най-ниските корени на косата, е десета част от цялата височина;
• Ако вземем височината на самото лице, разстоянието от долната част на брадичката до долната страна на ноздрите е равно на това от долната страна на носът до линията на веждите  и е равен на разстоянието от там до най-ниските корени на косата и е по една трета от дължината на цялото лице.
• Дължината на стъпалото е една шеста от височината на тялото
• Ширината на гърдите е една четвърт от целия ръст.

Именно чрез разпознаването и прилагането на тези и още много други пропорции известните художници и скулптори от древността добиват голяма и безкрайна известност, поради реалистичното изобразяване на човешката фигура.

Микеланджело и Давид

Скулптурата на Микеланджело „Давид“ представлява ренесансовия акцент върху идеала, основан на древногръцкия му модел: отразено в изобразяването на съвършенството в човешкото тяло. Това изображение е отлична илюстрация както на мащаба, така и на пропорцията в изкуството. Статуята е ренесансова интерпретация на обща древногръцка тема за постоянната героична мъжка голота. Фигурата на Давид стои с единия крак, задържащ пълното си тегло, а другия крак напред. Тази класическа поза кара бедрата и раменете на фигурата да си почиват под противоположни ъгли, придавайки лека s-крива на целия торс. „Давид“ на Микеланджело се превръща в едно от най-признатите произведения на ренесансовата скулптура, символ на сила и младежка красота.

През 18-19. Век „красивото“ вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют.

20-ти век е период, свързан с големи промени спрямо социалната роля на жената. Дамите ставали все по-освободени,  започват да се интегрират във високи работни позиции. Всяка жена излъчвала самочувствие и решителност. Категоричен пример за женска красота от тази епоха е Мерилин Монро. Русите коси, плътните устни, пищен бюст и закръглено тяло са привличали голяма част от мъжете. Определящ фактор за женската привлекателност бил не толкова външния вид, колкото обноските и елегантността. Жената налага уважение у мъжете заради своята независимост и инициативност, а не толкова посредством красотата си.

Идеалът за красота днес е разнообразен и зависи от многобройни фактори като територия, култура и социални норми. В западните страни е известен моделът 90-60-90 оказващ размера на гръдна обиколка, ханш и таз.

В миналото идеалната жена е представяна с разнообразни форми на тялото и черти на лицето. Това доказва, че женската привлекателност не може да се изобрази със строго фиксирани пропорции, а зависи от излъчването и впечатлението, което оставя след себе си. Промените през годините в исторически, социален, териториален и дори културен план водят до изменение на стандартите за идеален външен вид. Едно е обаче винаги остава на мода и това е естествения външен вид.

източник: www.instagram.com/josephineskriver/