Още от векове винаги сме се интересували от формата на тялото. Обществата отпреди хиляди години често са считали определени извивки като по-привлекателни, както за мъжете, така и за жените. Но идеалната структура не е с точно дефинирани размери или стандарти, тя се е изменяла в съответствие с типичните влияния в хода на историята. От древните гърци и римляни до Средновековието и Новото време, възприятията за перфектните пропорции на тялото са се променили и дори днес се променят. В днешната статия на Magic Indoor ще откриете какво се е считало за еталон за красота в миналото и към днешна дата какви са нагласите. Прочетете докрая, за да научите и някои доказани модни съвети!

Съществувал ли е някога идеал за перфектните пропорции?

В палеолитни времена идеалът за женско тяло се е свързвал с по-закръглени форми. Това показват стенописи и археологически находки. Оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закръглена талия и добре оформени бедра – структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.

По времето на Античността пък жените, които са считани за привлекателни, са били тези с малък бюст, стройни крака и широки бедра. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа. Пример за идеал от античността е Нефертити – царица на Древен Египет от 14 век пр.н.е., съпруга на египетския фараон Аменхотеп. В превод името на Нефертити означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.

В Древна Гърция спортът е бил на почит, а гърците от класическата епоха (V-IV в. пр.Хр.) вярвали, че физическата форма (здравото тяло) и умствената яснота (здравият дух) са две страни на една и съща монета. За тях спортът е вървял редом със социалното положение.

Спортното обучение, което сега е просто хоби на много хора, се е смятало за наука, равнопоставена на математиката. Децата започвали да бъдат възпитани в спортните науки от ранна възраст още щом постъпят в „гимнастическо“ училище. Понятието “гимнастическо“ идва от “гимнос” – гол, човек без дрехи. В това училище младежите играели голи. Изучавали пет задължителни дисциплини: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск. Граждански права се получавали едва след завършване на въпросното гимнастическо училище.

Средновековни и ренесансови разбирания за перфектните пропорции

През Средновековието жените са били подчинени на мъжете и обикновено техният образ не се е откроявал в обществото. Независимо от социалния статус, жените са били по-нискостоящи в йерархията от мъжете. Гримът е бил забранен, защото се е приемало, че с нанасянето му жените ще се приобщят към дявола. Идеалът за красота се е проявявал в млечнобялата кожа, свидетелство за нежност и чистота, както и дългата руса коса, символ на невинност и женственост. Мъжете са смятали спретнатите жени за силно привлекателни. Тялото не е влияело върху красотата, въпреки че голяма част от жените са били много слаби, с тънка талия и тесен ханш.

През Ренесанса силуетът на красавиците с леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато е бил завинаги увековечен в стотици картини. През този период се сформира и идеята за перфектни пропорции развита от Леонардо да Винчи.

Леонардо да Винчи и Микеланджело

Витрувианският човек е изображение на Леонардо, което показва комбинацията от математика и изкуство през Ренесанса и демонстрира дълбокото разбиране на Леонардо за пропорцията.

Според творецът ако мъж бъде поставен плоско по гръб, с изпънати ръце и крака и чифт компаси, центрирани в пъпа, пръстите на двете му ръце и крака ще докоснат обиколката на кръг, описан от него.

Също така ако измерим разстоянието от стъпалата на краката до горната част на главата и след това приложим тази мярка към изпънатите ръце, ще се установи, че широчината е същата като височината, както в случая с равни повърхности, които са идеално квадратни.

Според придружаващия текст на Леонардо, направен като изследване на пропорциите на мъжкото тяло то отговаря на следните размери:

• Човешкото тяло е така проектирано от природата, че лицето, от брадичката до върха на челото и най-ниските корени на косата, е десета част от цялата височина;
• Ако вземем височината на самото лице, разстоянието от долната част на брадичката до долната страна на ноздрите е равно на това от долната страна на носът до линията на веждите  и е равен на разстоянието от там до най-ниските корени на косата и е по една трета от дължината на цялото лице.
• Дължината на стъпалото е една шеста от височината на тялото
• Ширината на гърдите е една четвърт от целия ръст.

Именно чрез разпознаването и прилагането на тези и още много други пропорции известните художници и скулптори от древността добиват голяма и безкрайна известност, поради реалистичното изобразяване на човешката фигура. Днес много хора обичат да разкрасяват дома си със снимка на канава с такива произведения на изкуството като Витрувианския човек.

Микеланджело и Давид

Скулптурата на Микеланджело „Давид“ представлява ренесансовия акцент върху идеала, основан на древногръцкия му модел: отразено в изобразяването на съвършенството в човешкото тяло. Това изображение е отлична илюстрация както на мащаба, така и на пропорцията в изкуството. Статуята е ренесансова интерпретация на обща древногръцка тема за постоянната героична мъжка голота. Фигурата на Давид стои с единия крак, задържащ пълното си тегло, а другия крак напред. Тази класическа поза кара бедрата и раменете на фигурата да си почиват под противоположни ъгли, придавайки лека s-крива на целия торс. „Давид“ на Микеланджело се превръща в едно от най-признатите произведения на ренесансовата скулптура, символ на сила и младежка красота.

 

Кратко обобщение за перфектните пропорции в миналото

През 18-19. Век „красивото“ вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют.

20-ти век е период, свързан с големи промени спрямо социалната роля на жената. Дамите ставали все по-освободени,  започват да се интегрират във високи работни позиции. Всяка жена излъчвала самочувствие и решителност. Категоричен пример за женска красота от тази епоха е Мерилин Монро. Русите коси, плътните устни, пищен бюст и закръглено тяло са привличали голяма част от мъжете. Определящ фактор за женската привлекателност бил не толкова външния вид, колкото обноските и елегантността. Жената налага уважение у мъжете заради своята независимост и инициативност, а не толкова посредством красотата си.

А съществуват ли перфектните пропорции на тялото днес?

Както стана ясно, може би трябва да сме благодарни, че живеем в 21 век. Днес всичко се приема някак по-либернално, в това число и физическата форма. Въпреки това според специалисти има няколко типа пропорции на човешкото тяло, към които всеки от нас се причислява. 

Преди да ви запознаем с тях, ще уточним, че те са генетично обусловени. В никакъв случай не трябва да се чудите дали попадате в категория “перфектни мерки за жена” или да се стремите към такива, защото в този случай тях просто ги няма. Всяка структура на тялото, която ще откриете, сама по себе си е уникална, както и вие. Не се заблуждавайте от безупречните визии на моделите в социалните мрежи и по постери. Без повече обяснения, да започваме:

• Екзоморф (наричан още екзоморфен соматотип) – този вид телосложение се характеризира със стройна и издължена структура на тялото. Обикновено хората от този тип са високи, с издължени крайници и по-тесни рамена. Ако имате висок приятел, който обича да си похапва, но никога не пълнее, той най-вероятно е екзоморф. Тези представители имат изключително бърз метаболизъм и често изпитват трудности с покачаването на тегло. 
• Мезоморф – мезоморфните тела често са със среден ръст, пропорционално широки рамена и ясно изразена мускулатура. Според специалистите този вид е с най-добра дистрибуция на мазнините и при него усилията във фитнеса са най-резултатни. Бързият метаболизъм също е типичен за тези хора, но килограмите могат сериозно да варират в зависимост от физическата активност.
• Ендоморф – ендоморфните представители са сравнително ниски, с ясно изразен гръден кош и бавен метаболизъм. Тези характеристики са причината те често да има трупат мазнини около корема и да са особено успешни в някои силови спортове като борба. 

Видове женски форми на тялото според науката и съвети

Подобно на горното разделение и тук ще ви предоставим информация за видовете женски форми, които в никакъв случай не могат да се определят като еталон за перфектните пропорции. Просто никой не е перфектен както външно, така и вътрешно. Към днешна дата специалистите са разграничили 4 основни вида женски тела.

#1 Тип ябълка/обърнат триъгълник

Тези дами са с добре развита горна част на тялото, пищен бюст и слаби крака. Обикновено натрупват мазнини около корема и ръцете, а долната част е сравнително стройна. Ето защо V-образните деколтета, правите плата и ярките щамби по панталоните подчертават най-доброто от този вид телосложение. Също както например правилния подбор на фото тапети преобразява дома. 

#2 Тип правоъгълник | Перфектните пропорции

Жените с такива форми нямат ясно изразена талия, рамената са право порпорционални на ханша, а извивките не са ясно изразени. Това в никакъв случай не означава, че тези дами не са женствени, а напротив. Тесните кройки подчертават стройната фигура, а добавянето на колан като аксесоар би балансирал силуета. 

#3 Тип круша

Представителките на този вид имат тесни рамене, добре развити бедра и малка талия. Дрехите с широки ръкави и разкроените топове са за предпочитане, защото правят горната и долната част на тялото визуално по-съразмерни.

#5 Пясъчен часовник | Перфектните пропорции

Тази форма е мечтата на всяка жена, защото е перфектният баланс между пищните форми на типа “круша” и стройната визия на типа “ябълка”. Късметлийките от генетичната лотария могат да носят абсолютно всичко, защото тази структура по презумпция е балансирана.