Какво е Минимализъм?

Това е течение в съвременното изкуство, продължение на модернизма. Придобило популярност към края на 50-те години на XX век. Основната идея на модернизма се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“), популяризирана от немския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое.

Той е последния ръководител на известната немска школа Баухаус до закриването й през 1933-та година от нацистите. Стилът модернизъм, който създава Мис, както го наричат за кратко, се отличава с чистота и простота на формите и линиите. Използват се най-простите форми, с най-малко елементи за създаване на максимален ефект.  Минимализмът се отличава и с използването само на  няколко цвята, предимно бяло, черно, бежово, сиво.

Често появата на минимализма е считана  като отговор на хаоса на градския живот. В Япония минималистичната архитектура започва да набира сила през 80-те години на XX век, когато градовете й преживяват бързо разрастване и процъфтяващо население. Дизайнът се смята за противоотрова за непреодолимото присъствие на трафик, реклама, разбъркани строителни артерии и налагане на пътни платна. Минималистичната дизайнерска философия е част от японската култура, вкоренена в дзен философията на спокойствие и свобода на духа. Засилена е и от хаоса в следствие на Втората Световна война, от който хората са се опитали да избягат.

   

В Скандинавската култура минимализъм може да бъде открит в „Хюга“ стила и начин на живот, в който се залага на естествените материали, неутралните цветове и отворените, празни пространства, които канят природата вътре в тях и залагат на дървото и камъка.

Минимализмът се свързва и с течението „Кубизъм“ в изкуството, чиито първи представители са Пабло Пикасо и Жорж Брак.  Минимализъм се наблюдава в архитектурата, интериора и в начина на живот.

             

Пабло Пикасо                                                      Жорж Брак

Минималистична архитектура

В минималистичната архитектура дизайнерските елементи се стремят да предадат посланието за простота. Основните геометрични форми, елементи без декорация, обикновени материали като бетон, стомана, стъкло и камък и повторенията на конструкциите пресъздават усещане за ред и качество. Движението на естествената светлина в сградите разкрива прости и чисти пространства. Често минималистичната архитектура се възприема за студена, но ако е пресъздадена по добър начин, тя може да бъде наистина предразполагаща.

     

В интериора, минимализмът окуражава хората да премахнат всичко ненужно в живота си, за да направят място за някои по-важни аспекти като здраве, семейство, лични цели и социална отговорност. Често това предизвикателство стартитра в собствения ни дом. И не става въпрос само за предметите натъпкани в шкафове, които остават неизползвани години наред, но и за мебелите и като цяло за усещането, което носи всяка стая. Минимализмът на интериорния дизайн се основава на няколко специфични цветови схеми и на декор, който е структуриран напълно различно от традиционния.

Едно от най важните правила на минималистичния интериор е създаването на отворени пространства навсякъде, а също и избягването на разделянето със стени, които нямат важна роля в дома. Кухнята с отворено пространство, която включва дневна и трапезария, понякога дори и коридора, прави преминаването по-плавно и визуално разширява пространството, но има и няколко недостатъка, като липсата на усамотение. Също така по-малкото стени осигуряват достатъчно естествена светлина във всяка, което придава по-топла атмосфера.

Подходяща за минималистичния интериор е малка гама от материали и цветове, а разбира се индивидуалност в дома може да се добави чрез детайли на тавана, стената и пода, но с мярка. Би било хубаво повечето повърхности да са прости и да се акцентират само няколко от тях с помощта на текстурираните материали като фототапетите с различни повърхности – кожа, бамбук, лен, пясък, слама, дърво, канава.

Стил в минималисмът

 Много изчистени и стилни са и картините от канава с минималистичен стил. (препратка към картините в сайта и снимки техни в статията)

Избора на многофункционални мебели и стратегическата им позиция, без струпване, осигурява минималистичната визия в дома. Хубаво е домът да разчита на места за съхранение, тъй като струпването на мебели и предмети е във разрез с концепцията на минималистичния дизайн.

В последно време на минимализмът се гледа и като на начин на живот, който има за цел да премахне безпорядъка от всички аспекти на живота. Това е практика в начина на живот, фокусирана върху минимизиране на разсейването, което възпрепятства извършването на значимите неща. Главната концепция е да се добавя стойност и смисъл към живота чрез опростяване на обкръжаващата среда. Тук отново се основаваме на идеята в малкото се крие много.

 

 

 

Минималисмът в наши дни

Според Ручард Хололей , шотландски поет минимализъм означава семпъл, изчистен, самостоятелно стоящ. Минимализмът е притежанието на по-малко вещи. Да живееш само с вещите, които са ти жизнено необходими, за да се фокусираш само на важните неща. Той определя седем правила на минимализма:

1) Съвсем УМИШЛЕНО да премахнеш излишните вещи от живота си, за да се концентрираш само върху важните за теб. Това ни помага да вникнем дълбоко в себе си и да определим нашата страст и ценности.

2) Свобода от страстта да притежаваш нещо. В модерните общества щастието се свързва с притежанието на повече вещи, щастието може да се купи от магазина. Минимализмът набляга на отношенията, преживяванията, грижата за душата, а не комерсиалното.

3) Свобода от съвременната мания да си непрекъснато забързан и мултитаскинг без реално да можеш да приключиш нещо. Непрекъснато сме забързани, прескачаме от една задача на друга, непрекъснато сме в контакт с много хора, но реално изпускаме важните отношения. Минимализмът намалява скоростта и истерията на съвременния живот и ни кара да се концентрираме и оценим важните неща в живота.

4) Премахване на двуличието – един си пред семейството, друг пред колегите, трети пред съседите. Честен, открит и прозрачен живот, който не се влияе от обстоятелствата и натиска на заобикалящата ни среда.

5) Минимализмът не почита известността и популярните хора – celebrities. Бяга от публичните изяви, консуматорското общество, блясъка и суетата. Подканва ни да консумираме по-малко, да забавим крачката, да сме по-тихи, по-спокойни, но да се наслаждаваме на живота повече.

6) Когато премахнем хаоса и претрупаността около нас, се обръщаме към себе си, сърцето си, защото сме освободили пространство и там за по-важните неща.

7) Минимализмът ни спестява средства и ни помага да спестяваме за по-важните от вещите неща, а именно за преживяванията и емоциите.